Мигел де Сервантес Сааведра
Опит за портрет
- Миге́л де Серва́нтес Сааве́дра (исп. Miguel de Cervantes Saavedra ; 29 септември 1547 , Алкала-де-Енарес — 23 април 1616 , Мадрид) — световноизвестен испански писател и войник. Преди всичко е известен с романа си «Дон Кихот ».
- Баща му, идалгото Родриго де Сервантес, бил скромен хирург, а майка му – доня Леонор де Кортина; многочисленото им семейство живеело в постоянна бедност, която преселедва бъдещия писател през целия му живот.
Военна кариера
- Мигел де Сервантес участвал във военни кампании в Италия - Неапол, Наварино ( 1572 ), Тунисе, Португалия, в морски сражения ( Лепанто , 1571 ), а така също пътувал по служба в Оран (1580); служил в Севиля
Сервантес с Дон Кихот
Хайнрих Хайне за «Дон Кихот»:
- Сърцето ми беше готово да се пръсне, когато четях, как благородният рицар, пребит и смазан, лежи на земята и, без да повдига забралото на шлема си, като че от гроба, казва със слаб умиращ глас: «Дулсинея Тобоска е най-прекрасната жена на света, а аз съм най-нещастният рицар на света, но моето безсилие не трябва да разколебае тази истина» .
През 1604 г. излиза первата част на романа
«Знаменитият идальго Дон Кихот де ла Манча»,
която има огромен успех в Испания
- „ Дон Кихот де Ла Манча“ (на испански език: „Don Quijote de la Mancha“ ) е роман от испанския писател Мигел де Сервантес в два тома. Първият е публикуван през 1605 година, а вторият - през 1615-та. Творбата се смята за една от най-емблематичните в испанската литература. На български е известна в превода на Тодор Нейков .
ДОН КИХОТ — герой на романа «Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча» (първи том — 1605 г., втори — 1615 г.)
Той е: — Рицарят на печалния образа
Рыцарят на лъвовете;
Идалгото или обеднелият благородник Алонсо Кихана по прозвище Добрият.
- Възрастният вече идалго Алонсо Кихана, жител някакво село в дълбоката испанска провинция Ла Манча, обича да чете рицарски романи. Той си представя, че е странстващ рицар и се отправя в търсене на приключения. На старата си кранта той дава звучното име Росинант, себе си нарича Дон Кихот де ла Манча, а селянката Алдонса Лоренсо обявява за своя «дама на сърцето» Дулсинея дел Тобосо.
- За свой оръженосец Алонсо Кехана взема възрастния вече Санчо Панса
До Дон Кихот язди верният Санчо Панса, който не е прочел нито един роман, за разлика от своя господар .
Битката с вятърните мелници
Кадър от филма «Дон Кихот»
Илюстрации към романа
През 2002 г. Нобеловският комитет събрал авторитетно жури, в което влезли сто известни писатели от 54 страни. Те били помолени да определят най-доброто произведение на световната литература. За «книга на всички времена» е избран романът «Дон Кихот».
- Към днешна дата съществуват много адаптации на романа, като основният текст също бива многократно преиздаван. През 2005-а година книгата празнува 400-годишнина, която се отбелязва подобаващо по света
- Творбата на Сервантес все още се счита за актуална.През различните епохи романът е бил тълкуван по различни начини. Така например когато за първи път книгата излиза, публиката я възприема като комична история. След Френската революция, книгата се разглежда по нов начин: етичният модел е обърнат - индивидът може би е прав, докато всъщност обществото греши. .
РАЗЛИЧНИТЕ ТЪЛКУВАНИЯ ЗА ЖАНРА ПАРОДИЯ
- Пародията ( от старогръцки para , „против“, „срещу“ и ode , „песен“) е жанр в сатирико-хумористичната литература, при който, използвайки формални особености на дадено литературно произведение, се създава друго, което го представя в комична светлина. Цел на пародията е да бъдат осмени лични или обществени недъзи, или самото произведение, което се използва за основа.
Тема и мотиви
- Създаден във великата епоха на Ренесанса, романът "Дон Кихот"/1605-1616г/ е въплъщение на идеята за свобода и човешко щастие.Съвсем закономерно точно в "Златния век, лишен от перспектива" великият писател на Испания - Сервантес намира и отразява острите противоречия, довели по-късно тази страна до многостранна разруха.
- Жанрът на романа - пародия на рицарски роман, възниква естествено и закономерно - едновременно като присмех над рицарските романи и като наследник на богата литературна традиция.Чрез "пътя" и "срещата" Сервантес успява да обхване напълно атмосферата на своето време.Благодарение на елемента "случайност" Дон Кихот и Санчо срещат по пътя си хора от всички съсловия и групи.Това е една много тъжна Сервантесова Испания. “Пътят“ събира рицар и оръженосец, за да останат завинаги заедно.
- Героите въплъщават едновременно надеждите на Ренесанса и вечните устреми на човечеството. В това е и общочовешкият смисъл, който Сервантес е заложил в образа на Дон Кихот. По опожарените от безмилостното слънце пътища на Испания Дон Кихот и неговият Санчо се възправят срещу тъжната и мизерна действителност, срещу цялото зло в света, за да продължат своя път към вечността.
«Щастливо ще бъде това време, когато, най-накрая, всички ще узнаят за моите деяния, които ще са достойни да бъдат изляти в бронз, изсечени от мрамор и изобразени на платно, за да ги помнят идващите поколения»
Испания. Мадрид. Монумент «Дон Кихот и Санчо Панса»
- Свободата е на върха на копието!
- Свободата е най-висшето благо!
- Кръвта се наследява , а добродетелта се придобива и е много по ценна..
- Приятелю Санчо , знай, че аз се родих по волята на небето в този Железен век, какъвто е нашият , за да възкреся Златния век…
